В Георгиу срещу Гърция (14 март 2023 г.) ЕСПЧ установи нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека, въз основа на това, че гръцки съд не е поискал преюдициално запитване до Съда на ЕС. Жалбоподателят е бил президент на Гръцкия статистически орган (ELSTAT). През 2010 г. жалбоподателят предава на Евростат данни относно гръцкия дефицит за 2009 г. Заявителят не е представил предварително данните за одобрение на седемчленния административен съвет на ELSTAT. Жалбоподателят твърди, че действията му са в съответствие с принципа на професионалната независимост в Кодекса на европейската статистическа практика. Въпреки това, срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство за нарушение на служебните му задължения и той е признат за виновен. На последна инстанция, обаче, жалбоподателят е поискал преюдициално заключение от Съда на ЕС.
Решаващото в случая е, че въпросният национален съд не уважава искането, дори не го споменава в своето решение и не дава мотиви защо го отхвърля. Пред ЕСПЧ се дават доводите, че от формулировката на искането за преюдициално запитване на жалбоподателя е видно, че жалбоподателят е повдигнал въпрос, който трябва да бъде разгледан, само ако националният съд има някакви съмнения относно тълкуването на съответното право на ЕС. В конкретния случай съдът не е констатирал такива. Следователно счита, че не е било необходимо да се дава подробен отговор защо не е отправил въпросите до Съда на ЕС. Гръцкият съд е включил в решението си подробни съображения единствено по съществото на делото.
Въпреки тези доводи, ЕСПЧ се произнеся в полза на жалбоподателя. В съответствие с предишната си съдебна практика в Dhahbi срещу Италия(8 април 2014 г.) той постановява, че съдът от последна инстанция трябва задължително да се мотивира, в случаите когато отказва да поиска преюдициално заключение от Съда на ЕС, ако страна по делото го поиска. Още в делото Vergauwen и други срещу Белгия (10 април 2012 г.) ЕСПЧ е установил критерии за тези ситуации.
Според ЕСПЧ чл. 6 § 1 се налага на националните съдилища задължение да мотивират в светлината на приложимото право решенията, с които отказват да отнесат преюдициален въпрос. Тук ЕСПЧ се позовава на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и постановява, че националните съдилища, срещу чиито решения няма средства за защита по съдебен ред, са длъжни да обосноват отказ да отнесат въпрос до Съда на ЕС за преюдициално заключение относно тълкуването на правото на ЕС в светлината на изключенията, предвидени от съдебната практика на Съда на ЕС. ЕСПЧ постановява, че чл. 6 § 1 от Конвенцията включва задължението да се посочат причините, поради които смятат, че въпросът не е релевантен или че въпросната разпоредба на правото на ЕС вече е била тълкувана от Съда на ЕС, или че правилното прилагане на правото на ЕС е толкова очевидно, че не оставя място за основателно съмнение.
Георгиу срещу Гърция е важно решение за националните съдилища, които разглеждат делата като последна инстанция. Независимо какво казва законодателството на ЕС относно тяхната независимост по тези въпроси, преюдициалното производство има значение най-вече за правото на справедлив процес. Решението потвърждава, че ЕСПЧ има важна роля по отношение на процесуалното право на ЕС. Съдът на ЕС не може да направи много, ако съд на държава членка реши да не отправя въпроси към него и откаже да посочи причините за това. В тези случаи ЕСПЧ осигурява липсващото парче от пъзела, тъй като може да разглежда именно такива случаи.
Източник: European Law Blog
