Върховният съд на Швеция беше сезиран за граждански спор между Norra Stockholm Bygg AB и Per Nycander AB относно плащания за изграждане на офис сграда и по-точно за отработените часове. Nycander са поискали достъп до електронен регистър на персонала, записващ присъствието на работниците на Fastec на строителната площадка. Регистърът съставен по шведското данъчно законодателство се държи от трето лице от името на Fastec, затова те не са поискали да го разкрият на основание, че регистърът е обект на лични данни и разкриването му противоречи на GDPR. Първоначално заповедта за оповестяване е издадена, но са последвали редица обжалвания.

В Швеция писмените доказателства, каквито са и регистрите за отработени часове в случая, се уреждат от Шведския процесуален кодекс. Пояснява се, че при такъв случаи следва да се проведе процес на претегляне между релевантността на доказателствата спрямо интереса на опонента да не представи тази информация и не се взема какъвто и да е интерес от неприкосновеност на личния живот в съдържанието на документа или интерес на други лица от съдържанието. Тези теми касаят приложимостта на GDPR, по-точно член 6.

Запитващата юрисдикция зададе два въпроса към съда на ЕС:

Налага ли член 6, параграфи 3 и 4 от GDPR изискване и на националното процесуално законодателство, свързано със задължението за представяне на документи?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, означава ли GDPR, че трябва да се вземат предвид и интересите на субектите на данни, когато трябва да се вземе решение относно производството, което включва обработването на лични данни? При тези обстоятелства установява ли в правото на Съюза изисквания за това как по-подробно следва да се вземе това решение?

За пояснение, член 6 изисква всички дейности по обработване от администратор на данни да отговарят на поне едно правно основание, за да може обработването да бъде законосъобразно. Член 6, параграф 3 от GDPR определя как обработването въз основа на правно задължение или обществен интерес трябва да се основава на правото на ЕС  или правото на държавата. Параграф 4 се отнася към по-нататъшното обработване на лични данни за нова цел и прави проверка за съвместимост.

На първият въпрос, Съдът на ЕС отговаря, че регистърът за присъствие попада в рамките за лични данни и следователно всяко отработване на лични данни трябва да отговаря на изискванията на член 6, параграф 29.  Важно в случая е, че тези данни са поискани за спазване на данъчно законодателство, а не за целите на съдебно производство.

На вторият въпрос за задължението за разглеждане на субектите на данни при изпълнение на работа се отговаря, че националният съд е длъжен да вземе предвид противоположните интереси при преценка дали е необходимо да се представят документи, съдържащи лични данни, който е индивидуален във всички случаи. Отговаря се, че е нужно всички съдилища да сведат разкриването на личните данни до минимум, като според Съда на ЕС „дава израз на принципа на пропорционалност“ и също „ограничаване на публичния достъп до преписката“.

Това е случай с обществено значение за всеки граждански процес в държавите членки, защото с всеки нов процес излизат наяве нови съпротиви за разкриване на доказателства и най-често те са свързани с разкриването на лични данни. Затова тълкуването на член 6 от GDPR e важно да бъде отворено към обществеността.

Коментар на Решението на СЕС можете да прочетете тук.

Източник: European law blog

Автор: Габриела Димитрова